ЕЗЍЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Бот. Който има форма на език. Кошничката [съцветието на слънчогледа] е облечена в обвивка, която се състои от зелени листенца. По края на кошничката в един ред са разположени езичести цветове. Те са наречени така заради златистожълтото им венче, удължено във формата на езиче. Бтн V и VI кл. 137.