ЕЗЍЧНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Езически. Минувам през Форума и се качвам на палатинския хълм. Тъй хубав ми се види днес езичническия свят, щото и най-грозните му страни съм наклонен да гледам със снизхождение. К. Величков, ПССъч. III, 46.
— Друга форма: я з ѝ ч н и ч е с к и.