ЕКВА̀ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Геогр. Който се отнася до екватора; екваториален, екваторски. Виждам как се разхождам по палубата и как се крия от екваторното слънце в сянката на спасителните лодки. М. Вълев, ПСС, 13. Аз виждам как / прелитат / над моретата [самолетите], / високо над екваторния пек, / прелитат над зелените полета / и над арктическия снег. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 26. Под пек екваторен или под вечен сняг / достига то от полюса до полюса — / народното движение за мир. Е. Багряна, ПЗ, 67.


Източник: Речник на българския език (онлайн)