ЕКВИЛИБРИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до еквилибристика; еквилибристически. С двете си ръце държа саксията високо над главата си и от мен се иска истинско еквилибристично майсторство, за да не я изтърва при този натиск от всички страни. А. Коен, СбСт, 257.


Източник: Речник на българския език (онлайн)