ЀКЗАРХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Истор. Който е на екзарха. Между самите българи се породиха препирни дали екзарховото седалище трябва да остане в ерменско-българското село Орта-кюю (в Цариград). Г. Бенев, БК (превод), 36. Кой отгдето дойде отвън на черковни работи, като владика, протосингел, синайски или божигробски калугер .., се приемаха на гости у екзарховата къща. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 550. Не ратуват ли и двата вестника .. срещу екзарховото самовластие? Хр. Бръзицов, НЦ, 296.