ЕКЗОГА̀МИЯ ж. Социол. В първобитнообщинния строй — обичай, който забранява брака между мъже и жени от една и съща обществена група — род, племе и др. Противоп. ендогамия.

— От гр. ἔζω 'вън' + γἀμοσ 'сватба, брак'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)