ЕКЛЕКТЍК, мн. -ци, м. Книж. Учен, политик, художник и др., който проявява еклектизъм в работата си, в творчеството си или е склонен към еклектизъм. Пенев не е последователен. Той е еклектик, който смесва различни методи, емпирик, който се придържа добросъвестно във фактите, но не винаги умее да ги осветли правилно. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 118.