ЀКНА1. Вж. е к в а м и е к н у в а м.
ЀКНА2, -еш, несв., прех. Диал. Настойчиво питам, запитвам. Уплаши се майка ѝ. „Какво стана с това момиче?“ си мисли угрижена. Пита я, екне я — тя сè мълчи; нищо ѝ нямало. Т. Влайков, Съч. I 1941, 41. Ненко е много приказлив, обича да разправя за всичко, що е чул и видял, па много обича и да екне и разпитва. Т. Влайков, Съч. I, 1923, 163.