ЕКО-. Нов. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до екология, до околната среда и нейната защита; екологичен, напр.: е к о а в а р и я, е к оа в т о м о б и л, е к о б е н з и н, е к о в е д о мс т в о, е к о е л х а, е к о з а щ и т н и к, е к о з ем е д е л и е, е к о к о м и с и я, е к о к о н ф е р е нц и я, е к о м и н и с т е р с т в о, е к о п а р т и я, е к от а к с а, е к о п о х о д, е к о п р о д у к т, е к о т е хн о л о г и я и др.


Източник: Речник на българския език (онлайн)