ЕКСКРЕМЀНТИ мн., ед. (рядко) екскремèнт м. Спец. Изпражнения на човек или животно. Видрата се храни предимно с риба. Понякога употребява и растителна храна, която се познава по екскрементите ѝ. П. Петков, СП, 14. „Механични примеси“ са физически замърсители от неорганичен или органичен произход като пясък, камъчета, екскременти от гризачи и животни и др. ДВ, 2001, бр. 11, 2. Причината за развиванието на тифозната епидемия е разлагание на гниющите в громадно количество екскременти в нерационално устроените и отдавна нечистени заходи. МСп, 1886, кн. 3, 38.
— От лат. excrementum през фр. excrément, нем. Exkrement.