ЕКСКУРЗИА̀НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до екскурзиант. Надвечер край мене мина влюбена екскурзиантска двойка. Д. Калфов, КР, 38. Едва към центъра ги развесели гледката на малките жълти трамвайни коли — като кибритени кутийки, които разнасяха по разни части на града руски бойци с екскурзиантски наклонности. П. Вежинов, НС, 150.


Източник: Речник на българския език (онлайн)