ЕКСПЕДЍТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до експедитор. Припомни си годините, когато като ерген, капитан на гемия, слизаше сутрин по улица „Преслав“, уверен, че ще завари Лиза в експедиторската кантора, където тя работеше. Н. Антонов, ВОМ, 96-97. Около този паметник [на площада] се групират търговските и експедиторски къщи на розово масло. Хр. Даалиев, ТИА, 175. Експедиторска служба.


Източник: Речник на българския език (онлайн)