ЕКСПЕДИЦИО̀НЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до експедиция1. В средата на двора, в отделно масивно здание, се намират канцелариите, експедиционната стая и депозита. БД, 1909, бр. 24, 1. Експедицонна служба.

ЕКСПЕДИЦИО̀НЕН2, -нна, -нно, мн. нни, прил. Който се отнася до експедиция2 (в 1 и 2 знач.). Всеки от нас искаше колкото може по-скоро да разгледа експедиционния кораб, който, по всичко изглеждаше, че не прилича на познатите ни пътнически, търговски или военни кораби. В. Врански, ФП, 7. Макаров педприел само три плавания до Арктика със своя ледоразбивач: две пробни през 1899 г. и едно експедиционно през 1901 г., с цел да се изследва северната част на Нова Земя. ВН, 1959, бр. 2577, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)