ЕКСПИРАТО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е свързан с издишването на въздуха от белите дробове. Противоп. инспираторен. Дишането [при задушаване] се нарушава още по-тежко — издишването става невъзможно, настъпват експираторни спазми. Л. Митов и др., ВБ, 487. Експираторни звукове.
◊ Експираторно ударение. Фон. Изговаряне на една от сричките в думата с по-голяма сила на издиха; силово ударение, динамично ударение. В други езици ударението не е свързано с промяна на тона, а се състои само в по-голямата сила на издиха при ударената сричка. Такова ударение се нарича експираторно (издишно) или динамично (силово). Л. Андрейчин и др., БГ, 15. Ударението в българския език е експираторно.