ЕКСПЛИЦЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е изразен явно, който е изказан ясно, открито. Противоп. имплицитен. В писмената реч ударението фактически не съществува. Може да се каже, че там то е потенциално, неизразено (имплицитно), а се реализира (става експлицитно) при четене на глас. Б. Кръстев, ГЗВ, 34.
— От лат. explicitus през нем. explizit.