ЕКСПЛОЗЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който притежава свойството да експлодира, да избухва; взривен. Етиленът подобно на метана образува с кислорода от въздуха експлозивна смес. Хим. Х кл, 1965, 30. Автоматичната пушка беше заредена, в нея имаше тридесет сигурни експлозивни куршума. НТМ, 1961, кн. 12, 23. Експлозивни вещества. ● Обр. Това отношение, тази дълбока подозрителност, пренесени на базата на религиозните различия между двете общности, създаваше онази експлозивна атмосфера, която почти винаги завършваше с погроми, палежи и жертви. Т. Кюранов, АП, 27. Ако човек дойде тук [в Гвинея] с открито сърце и чиста съвест, не може да не обикне тази млада африканска страна, тази окована доскоро експлозивна сила. Д. Филипов, Г, 4.
2. Прен. Който е свързан с внезапна, бурна проява на нещо. Характерно за грипозните епидемии е експлозивното начало. Пр, 1952, кн. 5, 47.
3. Техн. Който се привежда в движение чрез вътрешна експлозия. Експлозивен двигател. Експлозивен цилиндър. Експлозивен мотор.
4. Спец. Който се извършва чрез експлозия, който е свързан с експлозия. По-голям интерес за химията представляват фотохимичните процеси.. Като пример.. може да ни послужи ескплозивното съединяване на водорода с хлора, когато смес от двата елемента се изложи на пряка слънчева светлина. Хим. VII кл, 1950, 46. В буталния двигател с вътрешно горене получените при експлозивното горене газове налягат върху буталото. Р. Радулов, ИГ, 82.
◊ Експлозивни съгласни. Фон. Съгласни, които се учленяват, като се образува мигновена пълна преграда по пътя на издишната въздушна струя, която тя разрушава с налягане, с избух, напр.: б-п, д-т, г-к; избушни съгласни.