ЕКСПРО̀МТНО нареч. Книж. Изведнъж, без предварителна подготовка; експромто. Най-остроумни бяха Подвързачов, Дебелянов и Лилиев, които взаимно пародираха — експромтно — стихотворенията си. К. Константинов, ППГ, 162.


Източник: Речник на българския език (онлайн)