ЕКСТА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който се отнася до екстаз. Българският език по основния си тон е рязък, енергичен, но гъвък и способен да предаде най-буйни и екстазни движения на душата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 142. Екстазно преживяване.