ЕКСТАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Екстазен. За това вътрешно узряване [на Нора] трябва връх — емоционален, чувствен, екстатичен, някакъв „душевен“ връх. Гениално Ибсен е дал тоя връх в играта на тарантелата. Ст. Грудев, АБ, 137.
— От рус. экстатичный.