ЕЛДОРА̀ДО, мн. няма, ср. 1. Несъществуваща страна на приказни богатства, на злато и скъпоценни камъни (която през ХVI в. испанските конквистадори търсели в Латинска Америка).
2. Прен. Приказно богата страна. С набити джобове се върнал той от това елдорадо в селото си. Направил си хубава къщичка, плевня; завъртял сточица. Н. Попфилипов, РЛ, 92. Днес емигрантите от бедните страни търсят своето елдорадо в държавите от Западна Европа.
— Исп. Еl Dorado.