ЕЛЕКТОРА̀Т, мн. няма, м. Събир. Книж. 1. Всички лица, жители на една държава, които имат право да гласуват при избори като цяло; избиратели. Присъствието на политиците е нещо обичайно — те се възползват от случая да печелят симпатиите на електората. СТ, 1999, бр. 10, 11. Електоратът се надяваше управляващите да помислят за неговия хал, да се преборят с бедността. ДТ, 1998, бр. 289, 7.
2. Всички избиратели, които гласуват за определена политическа партия или отделен кандидат или са техни симпатизанти, поддържници като цяло. Срещи с електората.
◊ Твърд електорат. Нов. Книж. Част от електората на една политическа партия, която я поддържа, подкрепя последователно, безрезервно и много ревностно.
— От лат. elector ‘който избира’ през англ. elektorat, фр. electorat.