ЕЛЕКТРЍСУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Електризирам, наелектризирам; електрисвам. електрисувам се страд.
ЕЛЕКТРЍСУВАМ СЕ несв. и св., непрех. Наелектризирам се; електрисвам се. Кога ся трие с нещо [кехлибарът], той ся електрисува лесно, сир. може да привлече при себе си и да оттласква леки тела, затова и гърците му дали имя ἤλεκτρον (привлекателен). Д. Митев, ЕИ, 137.