ЕЛЕКТРОАФИНИТЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Електроафинитетен ред. Хим. Ред на химичните елементи според електроафинитета им, в който са разположени във възходяща линия, напр.: Li, K, Zn, F. Ако подредим металите според афинитета им към електрона, ще получим тъй наречения електроафинитетен ред. Св. Райчева, К, 28. В електроафинитетния ред медта се намира след водорода, защото тя не може да го измести направо от киселините. Хим. IХ кл, 1965, 62.


Източник: Речник на българския език (онлайн)