ЕЛЕКТРОКАРДИОГРА̀МА ж. Мед. Графическо изображение, във вид на крива начупена линия, на работата на сърцето, направено на електрокардиограф. Импулсите на волята, действените потоци на нервите, могат да се предават от кожата и на една здрава ръка, тъй както могат да се снемат електрическите токове на сърдечната мускулатура в електрокардиограма. К, 1963, кн. 4, 19. // Такова изображение на специален лист хартия. После опипа пулса [лекарят], дълго разглежда електрокардиограма, писа в един картон и накрая каза: — Получили сте инфаркт. Д. Фучеджиев, Р, 321. На бюрото на кардиолога стояха купчини електрокардиограми, ехограми и болнични картони. Δ Лекарката внимателно заразглежда електрокардиограмата на болното дете.


Източник: Речник на българския език (онлайн)