ЕЛЕКТРОФЍЛТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Пречиствателен апарат за филтриране на замърсен въздух, промишлени газове в галерии, в мини, подземия и др., с помощта на електричество с високо напрежение. За да се избегне голямато замърсяване на въздуха с прах, в завода се монтират мощни обезпрашителни инсталации,.. Към тях се отнасят ръкавните филтри, електрофилтрите и циклоните. Б. Костов, ХС, 46. Запрашен въздух или газове могат да се очистват и с помощта на електрофилтри. Й. Вучев и др., О 139. Електрофилтрите се захранват с постоянен ток. При преминаване през електрофилтъра отрицателно заредените частици се движат по посока на положително заредения електрод и попадат върху него. К. Дойчев, МП, 831. Тръбен електрофилтър.


Източник: Речник на българския език (онлайн)