ЕЛЀНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. и диал. Еленчанин. Еленци,.. сяка пролет излязват навън из селото ни по кярове: едни отиват во Влашко, други в Сербия. ЦВ, 1859, бр. 430, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)