ЕЛИНИЗА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с елинизация. Той [Паисий] е свидетел на турските насилия и жестоката експлоатация на българските селяни; на елинизаторската политика на гръцкото духовенство, което е усвоило българските епархии и хитро и ловко привлича все по-голям брой гърчеещи се българи. Лит. Х кл, 86.