ЕЛИНИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до елинизъм (в 1 и 2 знач.). Елинистическата епоха дава възможност за по-тесен контакт на траките с гръцката култура чрез гръцките полиси по западния бряг на Черно море. ЗФ, 1971, бр. 27, 4. Тя [гръцката култура] не изместила напълно културата на покорените народи, а се смесила с нея. Създала се нова смесена гръко-източна култура, наречена елинистическа. Ист. V кл, 1980, 167 В новите елинистически градове били построени красиви сгради,.. Скулпторите от елинистическата епоха вече правели не само отделни фигури, но и групи от по няколко фигури. Ист. V кл, 1980, 168. Под силното въздействие на елинистическия религиозен синкретизъм, в който се сливат митове, култове и обреди на божествата от различни вери, аристократическата орфическа доктрина постепенно изгубва езотерическия си характер. С отслабването па властта на царете в Тракия учението им се профанизира. В. Фол, ДТ, 13. Елинистическо влияние.