ЕЛЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е отбран, с най-добри качества, възможности, от най-висока класа; първокласен. Така двамата решиха училището край Преслав да бъде място за дейност само на писатели и художници. И ето — тук щеше да се зароди онова елитно общество, което под ръководството на Наум и Ангеларий ще твори според вкусовете и идеите си, и освен това пряко ще подпомага академията в Охрид. Й. Вълчев, СКН, 581.
2. За военна част, войска — който е специално подбран, обучен, въоръжен, поради което е от най-висока класа. Германските войници продължаваха както по-рано да пълнят улиците,.., но тава не бяха вече елитните войски от младежи. М. Грубешлиева, ПИУ, 209. Нали уж елитна част, пробирали са ги по-отракани, та добре са ги събрали. П. Вежинов, ВР, 76.
3. Спeц. За растeниe и сeлскостопанско животно — който e с най-добри качeства, получeн слeд спeциална сeлeкция. Целта на отбора е да се отделят най-добрите растения. Те се наричат елитни растения. Д. Циков, КСКР, 21. Елитен посадъчен материал и разплоден добитък.