ЕЛЧЍЯ, -ѝята, -ѝи, м. Остар. и диал. 1. Пратеник от един цар или владетел до друг; посланик. М и х а л а к и: Стояновича са направили посланик: С и й к а: Какво ще рече посланик? М и х а л а к и: Посланик .. демек елчия, втори подир везира. Ив. Вазов, Мч, 39. Едина път бяха отишли .. посланици (елчии) на Атина и отидоха на театрото. П. Берон, БРП, 68. Цар излезе накрай Църно море, / и им пущи три млади елчии, / да викает млади калугери, / да викает стара игумена. Нар. пес., СбБрМ, 55.
2. Овен, който е водач на стадо. От всяко стадо стопаните извадиха еркичите, които носеха чановете,.. Трябваше да се избере елчият, който да върви най-напред и да носи тюмбелека. А. Дончев, ВР, 21.
— От тур. elçi.