ЕЛША̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Събир. Много елшови дървета, гъсто израснали на едно място. През игривите листа на елшака падаше дъжд от слънчеви лъчи. Елин Пелин, Съч. I, 100. И полето,.., завчас утихна и се услуша в Ненковата песен. Само един славей, отсреща там в елшака,.., не замлъкна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 28. В яркозелената сянка на елшака край воденичната вада се белееха прясно рендо- саните пейки на лятната читалня. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.
2. Само мн. Големи елшови дървета. Искърът и многобройните воденични вади, които шарят и блещят из равнината като огнени змии, посред върболяк и елшаци и живописни алеи от грамадни върби и брястове, придават на тази котловина извънредна свежест и красота. К. Величков, ПССъч. VIII, 247.