ЕМЕНИДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от емениджия; обущарски. Най-после Големият Мечо реши да отпътува. А и градът, за който тръгна, бе истински делови град: с арменци и гръцка махала, с емениджийска чаршия и производство на ракиджийски казани. Ст. Сивриев, ЗСБ, 33.