ЕМЍРСТВО, мн. -а, ср. 1. Област, владение на емир. До революцията малките закътани заливчета по йеменския бряг гъмжаха от големи моторни лодки, пренасящи „жива стока“ от африканския бряг за Саудитска Арабия и за различните емирства и султанства, в които търговията с роби е почти свободна. П. Цолов, Й, 30. Не след много влакът пресича границата на Западна Нигерия и навлиза в пределите на най-обширната област в страната — Северна Нигерия,.. В състава ѝ влезат около 40 емирства, начело с феодални управници — емири. Главният емир има титлата султан. Л. Мелнишки, Н, 50. Фес и Занзибар,.. — сичките тие ханства и емирства, са призовават да „напуснат раздорите и да обърнат погледите си към центъра на исламизма“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 298.
2. Само ед. Власт, положение на емир.