ЕНЕРВЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от енервирам като прил. Остар. Нервиран. Тук, в Неврокопско,.., ние получихме съобщение за решението, да се подигне въстание към 1-ви май .. Очевидно, настроението на енервираното население обхващаше и ръководителната интелигенция. П. К. Яворов, ХК, 93. В Ловеч една девойка,.., поднесе му букет с думите: „Княже, запази конституцията!“ В очите на всички посрещачи князът прочете няма молба. Енервиран, той напусна квартирата, дето бе слязъл,.. С. Радев, ССБ I, 292.


Източник: Речник на българския език (онлайн)