ЕНЕРГОЍЗТОЧНИК, мн. -ци, слeд числ. -ка, м. Техн. Източник на някакъв вид енергия (във 2 знач.). Двигателите преобразуват енергията от електроизточниците в природата — вятър, вода, каменни въглища, течни и газообразни горива, ядрени разпадания — във вид, в който тя може да задвижва работните машини. Маш. IХ кл, 4. Електрификацията повишава значително ефективността на традиционните енергоизточници.