ЕНО̀ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до енот. Винаги официален в черния си балтон с богата енотова яка,.., той дебнеше всяко движение и израз на девойката и за да я развлича, разказваше ѝ весели случки от своя живот в Париж. Ем. Станев, ТЦ, 58-59. Енотова ферма.