ЕНТЕШЀ, мн. -та, ср. Диал. Кована сребърна или златна гривна; интишия. В него [вързопа] биле завързани едни ентешета, от чисто сребро изковани. Т. Влайков, Съч. II, 238.

— Тур. enteşe.


Източник: Речник на българския език (онлайн)