ЕНХАРМОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Муз. Който се отнася до тонове, които са различни по название и по графическо изобразяване, но са равни по височина. Целият епизод впрочем е много къс; той продължава само девет такта и половина, след което чрез незабележимо енхармонично плъзгане (сол диез се изменя в ла бемол) душата се връща в първоначалната тоналност. В. Йонова и др., Б (превод), 238.
◊ Енхармонични тонове. Муз. Различни по название и по графическо изобразяване тонове, но равни по височина, напр. до диез и ре бемол.