ЕОЛЍТ м. 1. Геол. Най-древният период на каменната епоха, който се характеризира с най-примитивни каменни оръдия, с които са си служили първобитните хора.

2. Грубо каменно оръдие на труда.

— От гр. ἠώς 'зора' + λίϑος 'камък'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)