ЕО̀ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Еол, бог на ветровете и бурите според гръцката митология.
◊ Еолова арфа. Муз. Дървена рамка с обтегнати на нея струни, които при докосване от вятъра произвеждат нежни, хармонични звуци (по названието на арфата на древногръцкия бог на ветровете Еол). Започвала страшна буря, в която пронизителното свирене на еоловата арфа се прекъсвало от гръмливите звуци на направената от раковини тръба на Тритон. Хр. Тилев, В, 3.
— От гр. собств.