ЕПОХА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от епохален. Епохалността на това научно откритие е без- спорна. ● Обр. Ирон. Мисля тук е необходимо малко историческо изяснение, за да се определи епохалността и на моята лудория. Т. Генов, ДОД, 13.
