ЕРГ1, èргът, èрга, мн. èргове, след числ. èрга, м. Физ. Единица за измерване на работа и енергия в абсолютната измерителна система (сантиметър, грам, секунда), която е равна на работата, извършена от сила от 1 дина на 1 см разстояние. При земетресение от 10 бала определената енергия в епицентъра се изчислява на 1025 ерга, което ще рече, че за да произведе това количество електроенергия, една електроцентрала, като Днепрогес на р. Днепър .. трябва да работи непрекъснато 250-300 години. Ц. Цанев и др., ЧП, 102.
— От гр. ἔργον 'работа, дело'.
ЕРГ2 Геогр. Общо наименование на някои райони от североафриканските пустини, с характерен релеф, представляващ дюни, с огромни, достигащи до 300 км размери. Пясъчните пустини в Сахара се наричат ерг. Геогр. VIII кл, 1958, 117.
— От араб. през фр. erg или нем. Erg.