ЕРГЕЛДЖЍЯ, мн. -ѝи, м. Остар. Човек, който се занимава с отглеждане на коне на ергеле. Печелял Георги, печелял, / говеда със говедар, / ергеля със ергелджии. Нар. пес., СбНУ ХХХV, 113.

— От тур. hergeldji.


Източник: Речник на българския език (онлайн)