ЕРИЗЍПЕЛ м. Мед. Заразна болест, характеризираща се с остро възпаление на кожата, предимно по лицето и главата; червен вятър. Причинява се от стрептококи.. В някои случаи еризипелът може да започне от гениталната област, където кожата лесно се уврежда от изпражненията и урината. К. Рашков и др., ДБ, 150.

— От гр. ἐρυϑρός 'червен' + πέλλα 'кожа'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)