ЕРИНЍИ мн., ед. (рядко) еринѝя ж. Книж. В древногърцката митология — трите дъщери на Земята и Нощта (сестрите Тисифона, Алекто и Мегера), богини на отмъщението, възмездието и справедливото наказание, и покровителки на нравствеността и морала.
— От гр. Ἐρινύες.