ЕРЍЦА ж. Диал. Пролетно жито; летница. „Ей, Юване, дуй Юване; / златен покан, копадане, / ни ерица, ни паница! / Дал ти меле воденица?“ Нар. пес., СбНУКШ VII, 44.

— Друга форма: я р ѝ ц а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)