ЀРОВ -а, -о, мн. -и. Езикозн. Прил. от ер1. Естествено е, че след изчезването на еровите гласни в краесловието често се изговаря ш вм. ж при познатите условия, а също и в средисловието пред беззвучни съгласни. Ст. Младенов, ИБЕ, 153. Еров звук.
