ЀРУСАЛИМ м. Остар. и диал. 1. Божигробска икона на платно.

2. Стая, в която е окачена такава икона. Седнале бяхме в ерусалима. Т. Панчев, РБЯд, 111.

— От гр. , ερονσαλἡμ. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)