ЕСКОРТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Придружавам, съпровождам някого или нещо като ескорт. От „Темерер“ слязоха двама офицери. Ескортираха ги трима матроси с пушки с натъкнати ножове. Д. Добревски, БКН, 165. Миноносецът излизаше на предна стража в морето, поставяше минни заграждения, ескортираше транспортни кораби до Кюстенджа и Сулина. О. Бояджиев, П, 46-47. ескортирам се страд. Шосето от Чамкория за Ситняково се охраняваше от юнкерски части. Въпреки това министър-председателската кола се ескортираше от други две с цивилни полицаи. Д. Ангелов, ЖС, 582.
— От нем. eskortieren.