ЕСНАФЛЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от еснафлия; eснафски. Избирането на редакторите и за членове в комитета е ставало съвсем по други съображения; то се дължи именно на това, че те винаги енергично са въставали против всяко еснафлийско и „обновително“ течение в партията. Г. Георгиев, Избр. пр, 316.


Източник: Речник на българския език (онлайн)